Празнуваме поредната година

на моето пораснало момче.

Двама... В ръцете с чаша с вино

прошепвам тост, изречен от сърце:

Здрав бъди! И сянка моя втора.

Ръката ми във твоята вземи, води ме!

Слънце ми бъди и както до сега - опора!

А умориш ли се, ти нежно прегърни ме!

Не бързай! Времето е наше! Цялото!

Сега да се порадваме на плодовете!

Страхотна пролет имахме! И лято!

Какво като приведоха се раменете?

Благословени сме и двамата от Бога,

да сме един до друг по пътя стръмен…

Благословена съм и аз, че мога

да съм от твоя огън тлеещ въглен.

Когато буря го гаси, тогава

със нова сила аз да го разпалвам.

И като Феникс пак, отново да възкръсваш,

от пламъка на моята жарава.

Да гори в камината на нашата есен!

Нека ни топли и през дългата зима!

Защото този огън е божествен!

Наздраве! За всяка следваща година!