May 1, 2021, 4:39 PM

На моето момче

  Poetry » Other
563 1 0

Празнуваме поредната година

на моето пораснало момче.

Двама... В ръцете с чаша с вино

прошепвам тост, изречен от сърце:

 

Здрав бъди! И сянка моя втора.

Ръката ми във твоята вземи, води ме!

Слънце ми бъди и както до сега - опора!

А умориш ли се, ти нежно прегърни ме!

 

Не бързай! Времето е наше! Цялото!

Сега да се порадваме на плодовете!

Страхотна пролет имахме! И лято!

Какво като приведоха се раменете?

 

Благословени сме и двамата от Бога,

да сме един до друг по пътя стръмен…

Благословена съм и аз, че мога

да съм от твоя огън тлеещ въглен.

 

Когато буря го гаси, тогава

със нова сила аз да го разпалвам.

И като Феникс пак, отново да възкръсваш,

от пламъка на моята жарава.

 

Да гори в камината на нашата есен!

Нека ни топли и през дългата зима!

Защото този огън е божествен!

Наздраве! За всяка следваща година!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...