29.07.2007 г., 13:41

На мойто мило либе

634 0 0
Хубава си, мило либе,

носиш много младост,

но не мога да те имам

тук, при мен, за жалост!


Аз веднъж съм те погледнал

и вечно ще да жалея, че не мога

в твоето сърце място завинаги да намеря!


А сега, когато трябва

аз да те оставя,

аз не мога, дорде съм жив,

тебе да забравя!


Радвай се ти, мило либе,

че си млада и хубава,

че животът е пред тебе

и щастлива ти бъди!


А когато мине време,

ти за мен спомни си,

как живяхме ние двама,

как доволни бяхме!



Може още много да се пише,

много, но и до тук сълзите са

обилни и ще да удавят

всичко, що съм аз до тук написал !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...