На моя поет
Докосни ме с очите си
после не говори.
В тях - танцуват мечтите ни
и отплавали дни.
Нямам нужда от стихове,
ти мой - приказен стих.
А в очите ти сини
гука гълъб – мил, тих.
В езерата кристални
виждам нашият свят.
Прекосяваме двама
под пенлив водопад.
В мен отеква гласа ти
топъл, галещ красив.
Всеки повей смущаващ ме
потушава се в миг.
С него често променяш
всеки мрачен куплет.
Без очакване ставаш
мой вълшебен поет.
И се гушвам с усмивка
много близо до теб,
близо, толкова близо
до самото сърце.
За да чуя как пулсът ти
бие тъй учестен
и усещам как всъщност
той пулсира във мен.
© Мария Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, скъпа, Руми! Коментарът ти ме трогна дълбоко! Радвам се за това,което си почувствала! Пожелавам ти да продължаваш да вдъхновяваш с присъствието си в сайта.
-
Прекрасно е твоето посвещение, Мария, от всяка думичка се усеща безкористната и необятна обич на влюбена и всеотдайна жена!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
