На моя поет
Докосни ме с очите си
после не говори.
В тях - танцуват мечтите ни
и отплавали дни.
Нямам нужда от стихове,
ти мой - приказен стих.
А в очите ти сини
гука гълъб – мил, тих.
В езерата кристални
виждам нашият свят.
Прекосяваме двама
под пенлив водопад.
В мен отеква гласа ти
топъл, галещ красив.
Всеки повей смущаващ ме
потушава се в миг.
С него често променяш
всеки мрачен куплет.
Без очакване ставаш
мой вълшебен поет.
И се гушвам с усмивка
много близо до теб,
близо, толкова близо
до самото сърце.
За да чуя как пулсът ти
бие тъй учестен
и усещам как всъщност
той пулсира във мен.
© Мария All rights reserved.
