На непознатия
На непознатия
Хей, ти! Непознатият. В миг погледни ме.
Ни дума не казвай, със мен помълчи.
Не питай с усмивка за моето име,
а просто се вгледай в две сини очи.
Не питай коя съм, добре ли живея
и колко ми струва да бъда сама.
За обич не мисля. Да чувствам не смея.
Привикнах с познатата нощна тъма.
И все не успявам да стигна навреме,
а нежни ръце ме зоват ли, зоват.
От грешки предишни до кръв наранени
крилете ми с устрем напред не летят.
Не казвай нехайно: "Та ти си обичана!
След тебе обръщат се мъж подир мъж",
защото грешиш. Аз отдавна съм ничия.
Обичам до лудост... но само веднъж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
