На непознатия
На непознатия
Хей, ти! Непознатият. В миг погледни ме.
Ни дума не казвай, със мен помълчи.
Не питай с усмивка за моето име,
а просто се вгледай в две сини очи.
Не питай коя съм, добре ли живея
и колко ми струва да бъда сама.
За обич не мисля. Да чувствам не смея.
Привикнах с познатата нощна тъма.
И все не успявам да стигна навреме,
а нежни ръце ме зоват ли, зоват.
От грешки предишни до кръв наранени
крилете ми с устрем напред не летят.
Не казвай нехайно: "Та ти си обичана!
След тебе обръщат се мъж подир мъж",
защото грешиш. Аз отдавна съм ничия.
Обичам до лудост... но само веднъж.
© Яна All rights reserved.
