5.06.2012 г., 10:50 ч.

На път за България 

  Поезия » Друга
824 0 16

Елате ме вижте - навярно съм в друга галактика,

дъждът ниже рими отвънка в страната на Шекспир.

Но няма да сбутвам мечтите си рошави с лакти

и лири да крия свидливо из своите шепи.

 

 ...защото и Темза намига, разголена хищно,

и хлътват из нейните пазви стотина туристи.

А с всеки мой стон или плач, или дълга въздишка

отвеждам на паша по Струма мъглите сребристи.

 

И Тауър Бридж пак гръбнак уморено повдига,

и в миг се смаляват до копче самотните хора,

а в Жеравна въздухът цветен люлее авлига

и с китка в очите Люцкан чака свойта изгора.

 

А аз все в часовника-кула се взирам, понеже

измерва до стотна живота и час щом удари

с две ножици остри, Биг Бен заслепен ще отреже

крилата на ято от мисли на път за България... 

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??