На път за България
Елате ме вижте - навярно съм в друга галактика,
дъждът ниже рими отвънка в страната на Шекспир.
Но няма да сбутвам мечтите си рошави с лакти
и лири да крия свидливо из своите шепи.
...защото и Темза намига, разголена хищно,
и хлътват из нейните пазви стотина туристи.
А с всеки мой стон или плач, или дълга въздишка
отвеждам на паша по Струма мъглите сребристи.
И Тауър Бридж пак гръбнак уморено повдига,
и в миг се смаляват до копче самотните хора,
а в Жеравна въздухът цветен люлее авлига
и с китка в очите Люцкан чака свойта изгора.
А аз все в часовника-кула се взирам, понеже
измерва до стотна живота и час щом удари
с две ножици остри, Биг Бен заслепен ще отреже
крилата на ято от мисли на път за България...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
