На път за България
Елате ме вижте - навярно съм в друга галактика,
дъждът ниже рими отвънка в страната на Шекспир.
Но няма да сбутвам мечтите си рошави с лакти
и лири да крия свидливо из своите шепи.
...защото и Темза намига, разголена хищно,
и хлътват из нейните пазви стотина туристи.
А с всеки мой стон или плач, или дълга въздишка
отвеждам на паша по Струма мъглите сребристи.
И Тауър Бридж пак гръбнак уморено повдига,
и в миг се смаляват до копче самотните хора,
а в Жеравна въздухът цветен люлее авлига
и с китка в очите Люцкан чака свойта изгора.
А аз все в часовника-кула се взирам, понеже
измерва до стотна живота и час щом удари
с две ножици остри, Биг Бен заслепен ще отреже
крилата на ято от мисли на път за България...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
