20.01.2010 г., 22:30

...на себе си

912 0 12

Разбра ли  ме?!  И колко още

ще си човъркаме по раните?!

Седни. И приеми ме – не че вечна съм,

но може би ще ... оцелея.

 

Надвих страха си ли?! До него още

не съм стигнала. Сега вървя

по коловозите, отъпкани

от времето,  и ... хората.

 

И казваш, че съм жалка ли?!

Навярно. Но съм силна още.

Когато мина и последната си граница,

тогава ще говорим за победи.

 

Реших да устоя.  На себе си.

За другите отдавна съм забравена.

Когато превъзмогна тебе,

Ще се обърна, и ще ... поживея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...