Jan 20, 2010, 10:30 PM

...на себе си

  Poetry » Other
913 0 12

Разбра ли  ме?!  И колко още

ще си човъркаме по раните?!

Седни. И приеми ме – не че вечна съм,

но може би ще ... оцелея.

 

Надвих страха си ли?! До него още

не съм стигнала. Сега вървя

по коловозите, отъпкани

от времето,  и ... хората.

 

И казваш, че съм жалка ли?!

Навярно. Но съм силна още.

Когато мина и последната си граница,

тогава ще говорим за победи.

 

Реших да устоя.  На себе си.

За другите отдавна съм забравена.

Когато превъзмогна тебе,

Ще се обърна, и ще ... поживея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...