На село
На село старците са много.
Младежите са гости от града.
И селото е в изнемога,
тук, брате мой, царува старостта!
Като зомбирани са всички,
тук рядко идва радостта!
Седят край пътните вратички,
и все си спомнят младостта!
Щом видят някого отвънка:
било младеж или акран;
или пък нечия издънка,
разнищват го във едър план!
Разпитват го какво ще каже,
къде е ходил досега,
децата, внуците му даже,
излизали ли са във света...
... А мене все ме посещават,
за кръвно, за съвети, за сърца,
по някое яйце ми дават
и гледат ме в очи, като деца.
Опитвам се да им помогна...
Измислям начините за това.
Диети строги им налагам...
Повдигам им духа и със слова!
Не мога често да помогна.
Стареенето им със лек да спра!
Природата да превъзмогна
и билки за любов да набера!
А туй и мене ме тревожи,
нали и аз съм им почти връстник?
Страна съм аз във работите Божи
и аз със тях надавам своя вик!
04.06.1999 г.Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
