18.06.2007 г., 10:02 ч.

На теб 

  Поезия
5.0 / 5
1053 0 9
На теб!
Не знам защо съдбата с теб ме срещна.
Дали не бе изпратен с мисия една?
Да разбере сърцето ми човешко,
че може да обича след толкова години самота!
Така е трябвало да стане.
Ни себе си, ни теб виня.
Че влезе в моя ден безличен,
с усмивка топла и с много доброта.
Почувствах аз отново, че съм жива.
За кратък миг усетих вечността...
И сякаш в този миг в птичка се превърнах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Предложения
  • Животът ни – една плетачка стара, с изкусни и нетрепващи ръце, плете ни плащеници, все по мяра, наоп...
  • Откакто разбрах Откак разбрах, че по малко умирам, да забърсвам прах се страхувам – (дихания кремира...
  • Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Още произведения »