18.06.2007 г., 10:02 ч.

На теб 

  Поезия
5.0 / 5
1054 0 9
На теб!
Не знам защо съдбата с теб ме срещна.
Дали не бе изпратен с мисия една?
Да разбере сърцето ми човешко,
че може да обича след толкова години самота!
Така е трябвало да стане.
Ни себе си, ни теб виня.
Че влезе в моя ден безличен,
с усмивка топла и с много доброта.
Почувствах аз отново, че съм жива.
За кратък миг усетих вечността...
И сякаш в този миг в птичка се превърнах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Предложения
  • Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
  • Очи затваряш хрисимо в нощта, пребродих с тебе сто живота кратки Последния билет от суета държи оназ...
  • Когато си отиваш съм сама, два гълъба на устните ми плачат и всички необичани цветя на мене са нареч...

Още произведения »