На теб!
Не знам защо съдбата с теб ме срещна.
Дали не бе изпратен с мисия една?
Да разбере сърцето ми човешко,
че може да обича след толкова години самота!
Така е трябвало да стане.
Ни себе си, ни теб виня.
Че влезе в моя ден безличен,
с усмивка топла и с много доброта.
Почувствах аз отново, че съм жива.
За кратък миг усетих вечността...
И сякаш в този миг в птичка се превърнах. ...