враната (Маргарита Василева) 18 февруари 2009 г., 23:29

На този, който ме срещна с пътя 

845 51

Пътят ме срещна.

Заведе ме сред жита.

(защо ли не помня сеитбата...?)

В очите ми -

най-топлото жълто.

Небето го нямаше.

Не видях и ята.

Сред хлебно поле-а сама...

Сама,

като дърво сред поляна.

(трудно се оцелява понякога...)

Изумрудено свети близкият лес.

Не дъжд е полирал листата.

Дойдох...

С кадифено спокойствие

пада сумрак.

Смирявам се...

Как иначе-нали съм в гора.

И детето във мен,

(бях го забравила)

се приюти сред тревите.

Има ли някъде по-мое убежище?

Красота върху очите.

Защото...така трябва.

И притихвам...

Аз-дето все вълците яздя.

(само спомен,

че душата ми тихичко хлипаше).

Дали винаги става така

след срещата с помирител...?

 

 

 

 

 

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате!

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.