esamissy (Екатерина Ангелова)
37 10
7.02.2017 г., 19:42 ч.

На В. 

  Поезия » Друга
394 0 3

Когато птиците в небето си играят
и полъх топъл тихичко напява,
ще те потърся в мислите навярно,
и как не бях сама тогава.


Не беше нещо много важно,
а две-три думи, погледи с усмивки,
но въпреки това държа да кажа,
че днес все още те обичам.

 

Ти беше не човек, а космос.
За другите съм само сянка сива.
Но ти... там всичко беше просто -
с теб всичко беше по-красиво.

 

И знам, че може да звучи абсурдно,
но с теб открих какво е да живееш
за днес, а не за някакво си утре.
Съдбата знам, е неизбежно нещо.

 

И затова лицето щом погали
отново парещото лятно слънце,
се моля да не ме забравиш,
и някой ден за мене да се върнеш...

© Екатерина Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??