DaniBo (Йордан Ботев)
77 58
14.03.2017 г., 23:11 ч.

На вратата 

  Поезия » Любовна
543 2 4

Замръзналите пръсти,
цветът на самотата,
познавам ги отдавна,
държа ги пред вратата.
 

Понякога ги каня,
говорим си надълго,
понякога ги гоня,
забравям ги на тъмно...
 

В нощи като тази
самички се поканват,
задават ми въпроси
и дълго с мен остават.
 

Не са ми безразлични,
но не че ги обичам,
играят си с мене
и чувства ги наричам.
 

Когато си отидат,
разбирам, че ми липсват,
Когато са до мене,
ги карам да заспиват.
 

Замръзналите пръсти,
цветът на самотата,
познавам ви отдавна,
не стойте на вратата...

© Йордан Ботев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??