„… Не сте ме убили, нещастници празни,

        не сте ме смразили с одумки-лъжи,

ще съществувам и ще ви лазя

                                                 по нервите тънки: ”Още съм жив!...””

                                                                              (Дамян Дамянов)

Сред блатото на низките ви страсти,

сред хулите и мерзостта към мен

ще да направя от нощта аз ден,

щом мина горд над ваш'те дребни касти!

Сплетните ще разрежа с меч от вяра,

омразата ще победя с любов,

ще тръгна смело, без да съм готов,

мечти ще гоня без запор и мяра…

И гледайте ме с завист или злоба -

нагоре как уверено вървя!

Пред ниско сведените ви чела –

присмивам се на вашата тегоба!

О, да – ще изгоря по-бърз от клада,

но сам избрах да светя сред нощта,

напук на нея – злата си съдба –

а не – светулка бледа, дето страда.

… За миг дори - но да съм на върха!!!