На всички вас (2)
„… Не сте ме убили, нещастници празни,
не сте ме смразили с одумки-лъжи,
ще съществувам и ще ви лазя
по нервите тънки: ”Още съм жив!...””
(Дамян Дамянов)
Сред блатото на низките ви страсти,
сред хулите и мерзостта към мен
ще да направя от нощта аз ден,
щом мина горд над ваш'те дребни касти!
Сплетните ще разрежа с меч от вяра,
омразата ще победя с любов,
ще тръгна смело, без да съм готов,
мечти ще гоня без запор и мяра…
И гледайте ме с завист или злоба -
нагоре как уверено вървя!
Пред ниско сведените ви чела –
присмивам се на вашата тегоба!
О, да – ще изгоря по-бърз от клада,
но сам избрах да светя сред нощта,
напук на нея – злата си съдба –
а не – светулка бледа, дето страда.
… За миг дори - но да съм на върха!!!
© Станимир Власакиев All rights reserved.
(нямам предвид ниско)!