2.01.2009 г., 16:43

На вятърни криле

806 0 13
 

На вятърни криле политнала безбрежно,

с желана мисъл към теб се устремих,

да срещна твоя дух със чудна сила,

да ме изгаряш пак със огън жив.

 

В лъчите ти от обич да се сгрея,

да отпия глътка нежност от твоята уста.

Да почувствам огнен прилив във сърцето,

да се преродя под лунна светлина.

 

Душата ми омайно да ти потанцува,

открила теб във звездни висоти,

и твоята със страст да обладава,

в тихи мигове под нощни светлини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...