На вятърни криле политнала безбрежно,
с желана мисъл към теб се устремих,
да срещна твоя дух със чудна сила,
да ме изгаряш пак със огън жив.
В лъчите ти от обич да се сгрея,
да отпия глътка нежност от твоята уста.
Да почувствам огнен прилив във сърцето,
да се преродя под лунна светлина.
Душата ми омайно да ти потанцува,
открила теб във звездни висоти,
и твоята със страст да обладава,
в тихи мигове под нощни светлини.
© Здравка Бонева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Щастлива Нова Година, Здравче!