Jan 2, 2009, 4:43 PM

На вятърни криле

  Poetry » Love
809 0 13
 

На вятърни криле политнала безбрежно,

с желана мисъл към теб се устремих,

да срещна твоя дух със чудна сила,

да ме изгаряш пак със огън жив.

 

В лъчите ти от обич да се сгрея,

да отпия глътка нежност от твоята уста.

Да почувствам огнен прилив във сърцето,

да се преродя под лунна светлина.

 

Душата ми омайно да ти потанцува,

открила теб във звездни висоти,

и твоята със страст да обладава,

в тихи мигове под нощни светлини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...