На завет

Поезия

783 0 11

Ще си попея!

Ще забравя,

че има път и ветрове...

Макар и временно -

на завет -

се лъжа,

че е по-добре...

Сама си пийнах

от ръката,

поднасяща ми грехове...

и обещаваща

нататък

да имам слава

и небе...

Не мога да измисля

смисъл

да бъда в тази суета...

На завет

себе си орисвам

на най-голямата

лъжа!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

lips_of_angels (Ем)

Натъжи ме!Но така ми хареса стиха ти!поздрав!Прекрасен е!

2008-02-27T22:15:36+02:00
dodic (Деян Димитров)

Понякога е добре и малко на завет, ама малко.
Много ми хареса стиха ти, Руми.
Поздрави.

2008-02-27T21:26:58+02:00
sevdalin_p (Севдалин Петров)

Браво!!!

2008-02-27T18:39:55+02:00
ria (Гергана Иванова)

Поетите не живеят на завет... Ти ли ще се стегнеш или аз да те стегна с една проповед?

2008-02-27T16:54:08+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Браво, Руми!

2008-02-27T16:18:48+02:00