22.04.2020 г., 1:12

Наболяло е времето

1K 5 8

Наболяло е времето...!

От тревожни въпроси...

Затова, че закътахме

човешките ценности!

И тихо времето отронва

пожълтелите страници

и в забрава потъва -

мигът в който сме живели!

...Какво ще оставим!

Руини и отминали спомени.

Тихи стъпки отекват в нощта

на илюзия - сляпа! И така боли

тишината на тихите улици...

А шумът на реката и вятъра

разказват свидни легенди...

За един смел и силен народ

победил страховете...

Как в сърцата блестяла надеждата,

че ще пребъдем през вековете...

Наболяло е времето

и сълзи се отронват

а тишината боли

и отекват въпросите...

За думите скрити -

дълбоко в сърцето ми

и за тъжните ноти

в душата ми...!

 

14.07.2019г

Катя Джамова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гавраил, благодаря ти! Толкова се радвам да те видя на страницата си!
    Така е, много въпроси са без отговор...но затова са поетите да задават въпроси!
    И може би, когата музата с крилца на ангел ни докосне ще открием отговорите...
    Пожелавам ти вълшебна творческа вечер и много успехи!
  • Поздрав и от мен в това наболяло време.С много въпроси без отговор.
  • Иван, благодаря ти!
  • И аз вярвам в това, Младене! Ние сме силен и вековен народ!
    Благодаря ти от сърце за хубавия коментар!

    Георги и Генек, толкова се радвам да ви видя на страницата си!
    Благодаря ви от сърце за хубавите думи!

    Пожелавам ви вдъхновена творческа вечер и нови творчески успехи!
    Благодаря и на авторите добавили стиха ми в любими!
  • Харесва ми! Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...