Apr 22, 2020, 1:12 AM

Наболяло е времето

  Poetry » Other
1K 5 8

Наболяло е времето...!

От тревожни въпроси...

Затова, че закътахме

човешките ценности!

И тихо времето отронва

пожълтелите страници

и в забрава потъва -

мигът в който сме живели!

...Какво ще оставим!

Руини и отминали спомени.

Тихи стъпки отекват в нощта

на илюзия - сляпа! И така боли

тишината на тихите улици...

А шумът на реката и вятъра

разказват свидни легенди...

За един смел и силен народ

победил страховете...

Как в сърцата блестяла надеждата,

че ще пребъдем през вековете...

Наболяло е времето

и сълзи се отронват

а тишината боли

и отекват въпросите...

За думите скрити -

дълбоко в сърцето ми

и за тъжните ноти

в душата ми...!

 

14.07.2019г

Катя Джамова

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гавраил, благодаря ти! Толкова се радвам да те видя на страницата си!
    Така е, много въпроси са без отговор...но затова са поетите да задават въпроси!
    И може би, когата музата с крилца на ангел ни докосне ще открием отговорите...
    Пожелавам ти вълшебна творческа вечер и много успехи!
  • Поздрав и от мен в това наболяло време.С много въпроси без отговор.
  • Иван, благодаря ти!
  • И аз вярвам в това, Младене! Ние сме силен и вековен народ!
    Благодаря ти от сърце за хубавия коментар!

    Георги и Генек, толкова се радвам да ви видя на страницата си!
    Благодаря ви от сърце за хубавите думи!

    Пожелавам ви вдъхновена творческа вечер и нови творчески успехи!
    Благодаря и на авторите добавили стиха ми в любими!
  • Харесва ми! Поздравления!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...