6.08.2014 г., 0:01

Надбягване

527 0 5

Тичаме напред в баира
в тази лудешка игра!
В младостта ни тя извира,
в старостта дори не спря.

 

И това, че си до мене,
благодарна съм ти аз.
Утрото ще ме поеме,
щом дочуя твоя глас.

 

Песен птича ли ме буди,
рози пръскат аромат.
Маргарити в утро чудно
вятърът поклаща в такт.

 

Обичта си не пестеше,
с мен споделяше мечти.
Верността ни извор беше
в тези лудешки игри!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
  • "Песен птича ли ме буди,
    рози пръскат аромат.
    Маргарити в утро чудно
    вятърът поклаща в такт."
    --------------------------------------
    Голямото щастие се крие в малките неща,
    красотата е навсякъде стига да имаш очи
    за нея, но за съжаление в забързаното си
    ежедневие много често забравяме това.
    Зрящи незрящи - това е диагнозата за
    болестта на нашета съвременна действителност.
    Слънчев стих, с жизнеутвърждаващо послание!
    Звучи много оптимистично и е сътворен красиво,
    много образно и с искрена любов към живота!
    ПОЗДРАВИ!
  • Ех, че е хубаво!Браво, Ели!
  • Припомни ми детството по един неповторим поетичен начин! Поздравявам те за хубавия стих, Елена и слагам най-високата оценка в сайта за неподправената интонационност на текста ти.

    Сърдечен поздрав!: Мисана
  • Чудесен стих! Браво!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...