11.08.2007 г., 15:49

Надежда

615 0 6
Времето тече в една посока.
След днес, към утре се насочва!
Тъй си чакаме реда,
без никой да ни пререди!

Нима невероятното днес,
утре не е възможно!?

Нали  мъглявината днес,
утре е изгряло слънце!
Нима странното неразбрано,
утре не е мишена!?
Нали безверника днес,
утре може да е изменник!?
Нима дирята оставили днес,
утре други няма да продължат!?

Нали звездите днес не изгряли,
утре още по-ярко ще засият!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...