Тази нощ Дяволът
реши при мен да намине...
не почука..
стовари на масата вино...
и няколко грешни души...
- давай две чаши...
и почвай да си избираш нова душа
- не искам нова душа,
обичам си тази...
ти да не си се побъркал точно сега...
- за Дявол изглеждам нормален... почти -
вдигна ръка и поглади лениво дълги коси -
- но ти за човек...
си направо с безгрешна душа...
погледна ме криво и каза -
- просто не е редно така...
Приседнахме, отместих душите встрани...
и животът в окото на червеното вино
като на някаква объркана лента
бавно, на глътки... полека пълзи...
наведох глава и тънък лъч се промъкна
в измъчената ми без молитви душа...
някъде, сякаш, проскърца
на ръждясали панти
една много стара олтарна врата...
повдигнах глава, за да погледна
отново в дяволските очи...
а отсреща една недопита чаша със вино
самотно и тихо мълчи...
студено е...
от улуците капе на глътки гъста мъгла
със вятъра поисках да вия,
от дъждовете да пия жива вода...
не си избрах тази нощ нова душа,
но за сметка пък на това...
нова надежда покълна
в едното предсърдие...
и повярвах, че и в Дявола
би могло да има
едно неочаквано
милосърдие...
Жени Иванова
11 декември 2013
© Jasmin Всички права запазени