koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
28.02.2018 г., 8:06 ч.  

Надеждата ми днес 

  Поезия » Друга
339 0 5

Надеждата ми е утеха,

с която ходя по ръба...

И тя е новата ми дреха,

която нося на гърба.

 

От ден на ден.да се надявам

късмет да падне във капан.

В иглата си конец да вдявам,

да стане охлювът рапан.

 

На рамо гълъбче да кацне

във ранна утрин без мъгла.

По буза слънце да ме бацне,

да стихнат новите тегла.

 

Звезда по тъмно да ме галне

И в тъмното да лумне ден.

А слънцето с мерак да палне

небесен огън и във мен.

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??