Надеждата ми е утеха,
с която ходя по ръба...
И тя е новата ми дреха,
която нося на гърба.
От ден на ден.да се надявам
късмет да падне във капан.
В иглата си конец да вдявам,
да стане охлювът рапан.
На рамо гълъбче да кацне
във ранна утрин без мъгла.
По буза слънце да ме бацне,
да стихнат новите тегла.
Звезда по тъмно да ме галне
И в тъмното да лумне ден.
А слънцето с мерак да палне
небесен огън и във мен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
