Надеждата ми е утеха,
с която ходя по ръба...
И тя е новата ми дреха,
която нося на гърба.
От ден на ден.да се надявам
късмет да падне във капан.
В иглата си конец да вдявам,
да стане охлювът рапан.
На рамо гълъбче да кацне
във ранна утрин без мъгла.
По буза слънце да ме бацне,
да стихнат новите тегла.
Звезда по тъмно да ме галне
И в тъмното да лумне ден.
А слънцето с мерак да палне
небесен огън и във мен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
