26.09.2024 г., 8:47  

Надежденски рап

720 2 12

Ще преглътна и тази горчилка. 
Дай от шкафа запаса с локум. 
Тоз квартал заприлича на спирка.
А шофьорът - пиян е... и луд. 
Друса здраво. Спирачките свирят. 
Бързо слизай, че качва се друг. 
Страшна батка... те гледа накриво.
Де да имах... в ръцете си чук. 
Ех, животе, къде ме запрати?
Отдалеко пристигнах уж аз... 
Да се боря с надежденски нрави. 
Дай ми сила и нерви в запас. 
Да избягам...? Защо да се крия?
Имам право и аз да съм тук. 
Нека смачкаме таз простотия.
Не с юмруци... с характер и дух. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...