Наемници
897
0
2
В далечината армия станува,
железен звън на мечове се чува.
Войници кръстят се, молитви казват
и тръпки страшни всекиго полазват.
И лъч на слънце щом изгрее,
знам, че река от кръв ще се излее.
Воини... от страх сковани,
ще отварят смъртни рани...
Спете... вие сте бойци,
ала сте слепци
в живота
и воювате,
защото
плащат ви мизерната заплата,
носите във себе си разврата
на поредната война!
Спете, сладък е сънят.
Утрешният ден на клетост сива,
нека във съня ви ви убива.
Нека станете бездушни
роби, на убийството послушни!
Нека!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светозар Петров Всички права запазени
