Наемници
894
0
2
В далечината армия станува,
железен звън на мечове се чува.
Войници кръстят се, молитви казват
и тръпки страшни всекиго полазват.
И лъч на слънце щом изгрее,
знам, че река от кръв ще се излее.
Воини... от страх сковани,
ще отварят смъртни рани...
Спете... вие сте бойци,
ала сте слепци
в живота
и воювате,
защото
плащат ви мизерната заплата,
носите във себе си разврата
на поредната война!
Спете, сладък е сънят.
Утрешният ден на клетост сива,
нека във съня ви ви убива.
Нека станете бездушни
роби, на убийството послушни!
Нека!
© Светозар Петров All rights reserved.
