11.04.2009 г., 8:34

Нагоре

633 0 1

Нагоре!
Краката ти туптят,
но изборът е твой!

Нагоре!
Зеленото поглъща
всеки нагъл шум.

Ще стигнеш!
Щом другото ти аз
прегръща самотата!

Ще стигнеш!
Скалите сини,
знаят твойто място.

Предчустваш, със затворени очи,
потока, ручей на живота.
Отдал си се на пролетни мечти,
зарязал си по пътя списъка
с човешките злини и гордостта си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...