25.09.2010 г., 22:14 ч.

Наивитет 

  Поезия » Друга
854 0 3
Наивно си мечтаех, че във тоз' живот
за щастие и радост съм родена!
Небето ще е като ярък, светъл свод...
Ще бъде празнично, красиво, необикновено...
Но ето ме! - стоя на прага на отворена врата,
отвън е светлина, а зад гърба ми - мрак,
не мога сякаш да престъпя тази тъничка черта,
но и не искам да се връщам в мрака пак!
Стоя и гледам, а небето дава знак -
звездите ми намигат с весел блясък!
Към тях аз искам като птица да летя!
Протягам си ръце към Свободата - Ах!... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Късметлийска Всички права запазени

Предложения
: ??:??