enigmaaz (Марина Късметлийска)
21 34
25.09.2010 г., 22:14 ч.

Наивитет 

  Поезия » Друга
784 0 3

Наивно си мечтаех, че във тоз' живот

за щастие и радост съм родена!

Небето ще е като ярък,  светъл свод...

Ще бъде празнично, красиво, необикновено...

 

Но ето ме! - стоя на прага на отворена врата,

отвън  е светлина, а зад гърба ми - мрак,

не мога сякаш да престъпя тази тъничка черта,

но и не искам да се връщам в мрака пак!

 

Стоя и гледам, а небето дава знак -

звездите ми намигат с весел блясък!

Към тях аз искам като птица да летя!

Протягам си ръце към Свободата - Ах!...

Как ме мами тя! - Но не намирам сили

за оттласък!...

 

И чувствам тежест аз - на спомени,

обременени с образи, като безплътни сенки

с болка напоени,

поглъщащ спомен за изгаснала жарава,

студена, но не даваща забрава!

 

Мечти, разпръснати незнайно накъде.

Житейски бури като страшни, гладни зверове...

 

... Къде отиде, Радост? - тази птичка лекокрила,

която със копнеж и лекота ме е дарила?

Било ли е това или е само сън?

И тук ли да стоя? Или да тръгна аз навън?...

 

 

© Марина Късметлийска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??