Наивитет
Наивно си мечтаех, че във тоз' живот
за щастие и радост съм родена!
Небето ще е като ярък, светъл свод...
Ще бъде празнично, красиво, необикновено...
Но ето ме! - стоя на прага на отворена врата,
отвън е светлина, а зад гърба ми - мрак,
не мога сякаш да престъпя тази тъничка черта,
но и не искам да се връщам в мрака пак!
Стоя и гледам, а небето дава знак -
звездите ми намигат с весел блясък!
Към тях аз искам като птица да летя!
Протягам си ръце към Свободата - Ах!...
Как ме мами тя! - Но не намирам сили
за оттласък!...
И чувствам тежест аз - на спомени,
обременени с образи, като безплътни сенки
с болка напоени,
поглъщащ спомен за изгаснала жарава,
студена, но не даваща забрава!
Мечти, разпръснати незнайно накъде.
Житейски бури като страшни, гладни зверове...
... Къде отиде, Радост? - тази птичка лекокрила,
която със копнеж и лекота ме е дарила?
Било ли е това или е само сън?
И тук ли да стоя? Или да тръгна аз навън?...
© Марина Късметлийска All rights reserved.
