Наивница
Наивна съм. Такава ще умра.
За мен ти бе единствен на света
и мислих си – това е любовта.
Но… всичко се оказа пак лъжа.
Поне да бе постъпил като мъж,
а не като обидено дете.
Излъга и замлъкна изведнъж.
Потъна в жал раненото сърце.
Защо се скри – така и не разбрах.
Не каза дума, нямаше и стон.
Не го очаквах. Просто онемях.
И… спука се поредният балон.
Живота свой, аз знам, ще продължа –
със теб или без теб. Пак ще вървя…
Но винаги ще нося любовта.
Наивна съм. Такава ще умра.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
