Най - моята звезда
Бе само миг преди, да се прекършиха
крилата ми в живота стръмен.
Очите ми блещукаха, и си говореха
със звездните сияния в цвят изумруден.
Бе миг преди да се разцъфна в цвят.
Напъпила от щастие, любов, и обич...
а после скитане, сълзи, и лепкав здрач
по клепките с които обич сричах...
За дъното попитайте ме мен,
че там изстрадах, и учих се на свобода,
и как възлиза се от тъмното към ден
с последен пулс на обичта най-свята.
На тази майчинска любов най-чиста,
която осветли ме, и станах струна звучна.
Изведе ме от дебрите изгубена,
и ми постла килим с тревата тучна.
На тази обич аз дължа живота.
Тя стана моята звезда най-близка.
Със нея си говорим за любовта,
за всичкото ни общо... с моята дъщеричка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
