... най-светлата усмивка...
Наясно съм със ситуацията сложна,
но светъл смисъл в твоите очи открих.
И всеки ден ме гони жажда неотложна,
по тебе мислите си да превърна в стих.
Понеже няма как до мен да се събудиш,
над теб надвесен с кротък поглед да те пия.
И дълго във прегръдките ми да се губиш,
взривили утрото със нежност до магия...
Под тихата диктовка на сърцето пиша.
Извайвам образа ти в строфи нажежени.
Макар да знам, че всеки трети е излишен,
обричам се с монашеско смирение.
Наясно съм, след всяка пролет идва зима...
Когато ме покрият с обредна покривка,
не искам във очите ти сълзи да има -
прати ми за из път най-светлата усмивка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
