Най-трудния...
Не съм го писала... Най-трудният си стих.
Дори не се е спирал в мисълта ми.
Не ще успея. Сигурна ли съм?!
Уви – това за днес,
а утре... друга песен може да запея.
Не съм написала ни думичка почти.
Моливът ми е твърдоглав, нехае.
Под моята ръка не ще се покори
най-трудната ми песен да извае.
Да го сменя ли? Май... не ми се ще.
Моливът си е мой, и си е верен.
Със него свикнах, и не ми се иска
за друг да разпилявам купчината с бели листи.
Ще спра за малко. И върхът му се прекърши.
Ще го подостря с ножа, но... ще се порежа.
И вместо графитени следи, със капки кръв
по листа ще надраскам най-трудния си, недописан стих...
А после ли?! Със риск да онемея, ще се затворя
в стаята, сред купчината празни листи,
които, все таки, по пода неотдавна пръснах.
В очакване... да донапиша онзи
недописан стих, навярно... посветен на тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
