4.08.2008 г., 6:59

нажежено

834 0 21

синьо небе
поне облаче да имаше
а то
съвсем синьо

бреза
снежно бяла
с листенца зелени
притихнали
няма вятър
да ги погали

птица
в клоните на бреза
човчица отворила
мълчи

без вятър
без облаче
няма дъжд
въздухът трепти
(както мисълта ми за теб)

жега


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • въздухът трепти
    /както мисълта ми за теб/

    Прекрасно пресъздадено състояние.
  • Хубава картина си нарисувала Ласка.Допадна ми.
  • Тъжна, картина в маранята на летния ден. Но когато ранната утрин с росата освежи брезичката и птичето запее, твоята мисъл някъде щастлива ще се рее,зная.Много нежно и така красиво подбрани метафори. браво Ласкаво момиче!
  • Обичам твоята нежна поезия!
    Поздрави и от мен!
  • Трептяща мисъл
    Страст и мараня...
    За дъжд молитва...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....