20.03.2019 г., 19:30 ч.

Накуцващо 

  Поезия » Друга
442 9 13

На скулата ми - драскотина,
солена дума в рана щипе.
И ще ми мине - до година.
Луна на рамото ми хлипа.

 

По спомените тихо слизам.
Накуцвам леко. Крива лапа.
Върти ме лунен ревматизъм,
кръвта ми не тече, а цапа.

 

И помежду ни е несрета*.
Накуцващо и по пижама,
стих лунатичен тихо керта.
Заспа Луната. Мен ме няма...

 

----------------------------------------------

* - Hесрета- Диал. Нещастие, лоша съдба.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??