Накуцващо
На скулата ми - драскотина,
солена дума в рана щипе.
И ще ми мине - до година.
Луна на рамото ми хлипа.
По спомените тихо слизам.
Накуцвам леко. Крива лапа.
Върти ме лунен ревматизъм,
кръвта ми не тече, а цапа.
И помежду ни е несрета*.
Накуцващо и по пижама,
стих лунатичен тихо керта.
Заспа Луната. Мен ме няма...
----------------------------------------------
* - Hесрета- Диал. Нещастие, лоша съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
