Mar 20, 2019, 7:30 PM
Накуцващо
На скулата ми - драскотина,
солена дума в рана щипе.
И ще ми мине - до година.
Луна на рамото ми хлипа.
По спомените тихо слизам.
Накуцвам леко. Крива лапа.
Върти ме лунен ревматизъм,
кръвта ми не тече, а цапа.
И помежду ни е несрета*.
Накуцващо и по пижама,
стих лунатичен тихо керта.
Заспа Луната. Мен ме няма...
----------------------------------------------
* - Hесрета- Диал. Нещастие, лоша съдба.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Миночка, Ласка, благодаря ви!
-
Хубаво!
-
Чудно е , Наде!
-
Гавраил, Красе, благодаря ви!
-
"Заспа Луната"
теб те няма
и макар
със крива лапа
пак си яхнала
метлата.
Но с този лунен ревматизъм... -
Понякога това, което казваме, сенсей, не трябва да бъде разбрано, а почувствано. Знам, знам, женската психиатрия.
Разбира се, че ще полети, Кате. -
Дойде пролетта и дано твоята героиня да полети. Тъжно е, но ми хареса.
-
Има те...
И казваш нещо. Друг въпрос е кому и кой схваща... -
Добро утро, Магьоснице! Пристрастна си. Знаеш, че обикновено летя, така, че...
-
"солена дума в рана щипе."....Мисля, че ти отдавна надмина класиците!
Честит Празник и никакъв куцук във вдъхновението! -
Не се натъжавай, Светулчице. Да, Стойчо,крета.
-
Натъжи ме. Казват,че времето лекува.
-
крета...нали?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
