1.10.2009 г., 15:59

Накъде да поема...

1.7K 0 1

Небето е надвиснало над мен

и сякаш всеки миг ще ме притисне!

Сърцето ми е свито в плен

и страх ужасен дебне мойте мисли!

 

Къде да те открия в този свят!?

Нима сама  ще продължавам

и ще живея във безкраен кръговрат,

и себе си така ще наранявам...

 

Ще спра да търся своята реалност,

дано да ме намери тя сама!

Сега животът е в една тоналност,

но някак ще се примиря с това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се примиряваи ! Живота е пред теб.А той е прекрасен !Поздрав !

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...