Накъде да поема...

Poetry » Other

1.7K 0 1

Небето е надвиснало над мен

и сякаш всеки миг ще ме притисне!

Сърцето ми е свито в плен

и страх ужасен дебне мойте мисли!

Къде да те открия в този свят!?

Нима сама ще продължавам

и ще живея във безкраен кръговрат,

и себе си така ще наранявам...

Ще спра да търся своята реалност,

дано да ме намери тя сама!

Сега животът е в една тоналност,

но някак ще се примиря с това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vyatur (Аз)

Не се примиряваи ! Живота е пред теб.А той е прекрасен !Поздрав !

2011-12-25T23:53:11+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0