31.07.2009 г., 17:04

Намерихме се

897 0 3

 

 

 

 

Срещнахме се, за да се лекуваме взаимно,

безпаметно потиснати от стари връзки.

Ранен си бил. И аз била съм – силно,

а те намерих, без дори да и да те търся.

 

Намери ме и ти сред хилядите други,

а можеше  на тях красиво да се случиш.

Една невинна нежност в мене се събуди

с надеждата, че може би ще се получи.

 

Да, онази нежност, дето многото поети

са писали и пишат вечни стихове.

Не ще ми стигнат думи или пък куплети,

за да те рисувам, Обич с жарки цветове.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...