Намирам
Намирам, всеки ден намирам.
Понякога в нея, друг път в мен.
Край ъгъла е. Абсорбирам.
А ъгълът е тя. Край нея - кен
от бира. Някъде е там.
Аз все я там намирам.
Между бирата и края. Сам
е трудно да умирам,
защото твърде сам живях.
Навсякъде, във вещите я срещам -
намирам я в тоя прах,
виси като пране отсреща:
мълчи в бяло и трепти.
Праха в ъгъла изтрих.
Намерих. Но не я открих.
Или
е някъде в този стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
