16.07.2016 г., 8:43 ч.

Намирам 

  Поезия » Бели стихове
568 1 1

Намирам, всеки ден намирам.

Понякога в нея, друг път в мен.

Край ъгъла е. Абсорбирам.

А ъгълът е тя. Край нея - кен

 

от бира. Някъде е там.

Аз все я там намирам.

Между бирата и края. Сам

е трудно да умирам,

 

защото твърде сам живях.

Навсякъде, във вещите я срещам -

намирам я в тоя прах,

виси като пране отсреща:

 

мълчи в бяло и трепти.

Праха в ъгъла изтрих.

Намерих. Но не я открих.

                              Или

е някъде в този стих.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??