Намирам, всеки ден намирам.
Понякога в нея, друг път в мен.
Край ъгъла е. Абсорбирам.
А ъгълът е тя. Край нея - кен
от бира. Някъде е там.
Аз все я там намирам.
Между бирата и края. Сам
е трудно да умирам,
защото твърде сам живях.
Навсякъде, във вещите я срещам -
намирам я в тоя прах,
виси като пране отсреща:
мълчи в бяло и трепти.
Праха в ъгъла изтрих.
Намерих. Но не я открих.
Или
е някъде в този стих.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
