Намирам, всеки ден намирам.
Понякога в нея, друг път в мен.
Край ъгъла е. Абсорбирам.
А ъгълът е тя. Край нея - кен
от бира. Някъде е там.
Аз все я там намирам.
Между бирата и края. Сам
е трудно да умирам,
защото твърде сам живях.
Навсякъде, във вещите я срещам -
намирам я в тоя прах,
виси като пране отсреща:
мълчи в бяло и трепти.
Праха в ъгъла изтрих.
Намерих. Но не я открих.
Или
е някъде в този стих.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
