Напиши ми писмо, искам пак да усетя парфюма ти
и да плъзна ръка по хартията с твоите мисли,
и да знам, че отляво в кадифено легло от костюма ми
тихо спят и ми шепнат насън - прозрачните листи.
Напиши ми за теб, нека вляза отново в живота ти
и да видя света, който днес те превръща в усмивка,
да усетя как вечер с косите си гали те вятърът
и прегръща в душата ти сянка от чужда молитва.
Напиши ми писмо, нека минат край мене годините,
във които мечтаехме с теб да останем, дори и когато
във съня ни нахлуват все повече чувства, докоснали зимата,
и по-малко парченца любов - от любимото лято.
Напиши ми небе, от което да слагам по малко в очите си,
за да видя мечтите ти - както ги виждаш в безкрая,
да поръся ума си с мечти и небе - и до края на дните си
аз да имам до мен - върху масата свито... парченце от рая...
© Чавдар Всички права запазени
после тръснах водопадно косите си,
излязох навън във невярната доба,
да търся синьо небе за очите ти.
Този стих просто премина през мен.