7.06.2014 г., 23:00 ч.

Напразна надежда 

  Поезия
524 0 0
Хората казват "Надеждата умира последна",
но ето накрая, че умира и тя,
безутешни ще бъдем ние до края,
щом сега при нас смъртта е дошла.
Тъжна мъгла ми обзема душата,
черни са станали моите дни,
безнадеждност и мрак са вече мои приятели,
от очите се стичат горещи сълзи.
Кървящо сърце и само болка в душата,
сякаш някой ограбил е моите мечти,
слънцето сякаш не грее в небето,
само тъга... и боли... и боли... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Предложения
: ??:??