Хората казват "Надеждата умира последна",

но ето накрая, че умира и тя,

безутешни ще бъдем ние до края,

щом сега при нас смъртта е дошла.

Тъжна мъгла ми обзема душата,

черни са станали моите дни,

безнадеждност и мрак са вече мои приятели,

от очите се стичат горещи сълзи.

Кървящо сърце и само болка в душата,

сякаш някой ограбил е моите мечти,

слънцето сякаш не грее в небето,

само тъга... и боли... и боли...

Казват времето лекувало всичко,

и болка  и мъка  и тъжни очи,

само спомени хубави остават в сърцата

и топлят ни те през студените дни.

В памет на баща ми

Пламена Владимирова